|
Аргмадулци, кон до коня, срещу
тофленци безброй,
нокти святкат, шмули тракат, хич не дават се без бой! Тръпна сврян в една шмулика, стискам трите си ръце, Ще ме смоткат, без да викна, тупка другото сърце. Що са се смардяли толкоз? Гръз ли, или сбут ги взе? И не мога се отбъкна, плъкно бойното поле. Шава със крустак Агмейдо, виждам го додена млад, и изпружват се овгласно аргмадулци, брат до брат. Флекна със кмуцуци конят и го блъкното обзе, спокна и се затропоса: "Милибардни згнетове" Ей, насмрокна ми косата, пожълтя от тази смрад, май тофтенците харесвам, нищо, че не съм им брат. Ах, Фрусцесата е спора - най-красива на света! Ето вади и портрета и развява Тоф Мета. Тя е блистелно е красива, звездни нейни три очи, а косата си развяла, като метелни лъчи. Падат от взъмстуг мъжете, ушна кал хвърчи навред. Всеки иска да го има , да докльопца тоз портрет. Шум и гнуст до бога стигат и се връщат пак при нас, аз от мнъст се премъркотих и изпаднал съм в несвяст.
Тъжна и гломотна песен,
която пеят вечер край огъня
старите смуфляци.
|
