Това е писмо до редакцията на Егоист:
"Досега не съм ви писал въпреки че ви чета
редовно (то четенето не е като писането, нали, но какво да се прави, аз много
обичам да чета). Искам само едно нещо да ви питам - защо не напишете най-накрая
за царя. Вие сте хубаво списание и макар аз да съм първа година студент в София
(психология), се интересувам и от политика. Царя много ми допада с неговата
аристокрация и добри обноски а вие доколкото разбирам, сте също фенове на това.
Може там едно интервю да направите, още повече че той въпреки че не говори много
вие явно знаете как да накарате хората да говорят и да бъдат честни. Ще ми
стоплите душата много в тия студени дни ако обърнете внимание на усилията на
този човек откакто е министър. Аз обичам да го гледам по телевизията,
въпреки че всички го критикуват че не говорел. Вижте още Волтер как е казал
че българския цар е гений и милостив, макар да говори за Крум, а не за Симеон
II. Не може да не го харесвате, сигурен съм."
Г. Койнов, e-mail
Ето и отговора (в е72):
"Така. Повика бурята, Койнов, и тя дойде,
както каза веднъж Кърт Ръсел на гарата в Туумстоун. Царят, виж, велик не е.
Просто възпитан човек, който, фигуративно казано се сблъска с товарния влак на
неподражаемата родна реалност. Но това вече е казвано многократно. Онова, което
е казвано по-рядко, е че в главата ви цари тотална бъркотия - вие горчиво
потвърждавате английската поговорка "A little knowledge is a dangerous thing".
Италианците пък наричат такива като вас "infarinati" - т.е. "посипани с брашно"
- т.е. "повърхностно образовани", заради което, ако питате мен, и преценките ви
са много подземни. Съдбоносно е, Койнов, човек да е чел внимателно, преди да
пише каквото и да било, различно от писмо до майка си на село. Видимо реферирате
към "тъкмо в този миг мина царят на българите... и понеже беше надарен с голям
гений, от всичко което му казаха за Кандид, разбра, че младежът е метафизик и не
знае нищо за земните неща; царят му дари живота, воден от милосърдие...". Какъв
Крум, Койнов? В Кандид Волтер, по чисто негови си, волтеровски причини (вероятно
за да обиди германския народ), нарича прусите "българи", а французите - "авари".
"Българският цар", за който си прочел, но вероятно с едно око в телевизора, не е
никой друг, освен пруският крал Фридрих II Барбароса. Но това не е чак толкова
важно. По важното е че разби сърцето на един скромен редактор с глупостите
си."
