|
Mozhe da e zimislena, no e wjarna. Posle neka njakoj mi kazhe che ne
sme
naistina takiwa (pone powecheto) Никола ФИЛИПОВ Е, това англичаните са чудни хора! Не можеш да им разбереш постъпките. Изгубих си мобилния телефон. Помислих, че са ми го откраднали в автобуса или в уличната тълпа. Бог дал, бог взел - както казва народът. Само че този мобифон не ми го беше дал бог, а аз сам си го взех. Ей така! Продавах рози на едно оживено кръстовище в Северен Лондон. Букет от десет рози - три лири, двайсет рози - пет лири. Възрастна жена спря да си купи букет и докато нагласяше сумата за разплащане, остави телефона си на тухления парапет. Тръгна си, забравяйки го там. А аз моментално го изключих и пъхнах в чантата си. Половин час по-късно, жената се върна да си търси мобифона. Показа ми точно къде го е забравила. - Не съм видял нищо - отговарям й. - Нали виждате колко народ минава оттук. - Много съжалявам, че ви безпокоих. Ще го потърся в Бюрото за изгубени вещи - с всичкия си акъл добави тя - Извинявайте още веднъж. Прибирайки се към къщи, не знам защо реших да включа въпросния апарат. След известно време собственичката позвъни на своя номер. - Извинете, телефонът, по който ми отговаряте е мой. Днес го забравих на един парапет на улица... - Не знам нищо, госпожо! Аз току-що го купих от един африканец... И прекъснах разговора. Но размислих. При сегашната техника, ако ме открият и обвинят в кражба - направо ще ме депортират в България. Я да му сменя SIM-картата с друга, с нов номер. Така поне ще си го ползвам спокойно и никой няма да разбере. Та това е историята с моя мобилен телефон. И ето сега - след като съм го ползвал толкова време - взе че изчезна. Така е то - като не съм си го купувал - бог ми го взе. Бог забавя, но не забравя... Има ли смисъл да се обаждам в полицията или да го търся в Бюрото за изгубени вещи, като оная ненормална? А бе, ненормална, ненормална, ама я все пак и аз да позвъня като нея на собствения си номер. - Да - отговори ми учтив женски глас- Кого търсите? Мога ли с нещо да ви помог на? - Този телефон, по който ми отговаряте е мой! - със заплашителен тон ч уведомих веднага. - Даже и та сте го купили от пазара, аз си го искам... - Много се радвам, че така бързо ви открих. Вече мислех да го занеса в Бюрото за изгубени вещи. Вие си го забравихте на седалката на автобуса. Аз ви извиках, докато слизахте, но не ме чухте. Изтичах след вас, за да ви го дам, но се изгубихте в тълпата... - Ама-а... сега ще ми го дадете ли? - Само кажете къде можем да се срещнем, за да ви го дам. Аз се намирам на юг - между Ричмънд и Уимбълдън. - О-о-о - много е далеко! До вас трябва да пътувам близо два часа. Не можете ли да ми го донесете поне до центъра? - Не се безпокойте! Дайте си адреса и веднага ще ви го изпратя по пощата. Утре ще си го получите. Дадох й адреса си. След десетина минути позвъних отново, за да проверя дали вече е изключила мобифона ми и сменила SIM-картата, но жената ме успокои с думите: - Не се тревожете, аз няма да проведа разговори от вашия телефон. Ей сега го опаковам и отивам до пощата. И така загубеният мобифон получих днес с препоръчана пратка. Свои пари похарчила жената, за да ми го прати. Я, да го пробвам. А и кредитът е всичкият - наистина не е провела нито един разговор. Ха! И писмо ми е написала. Чакай да видим какво е измислила. “Драги собственик на намерения от мен мобилен телефон! Много се радвам, че успях да ви открия навреме доставя радостта да ви върна апарата. Аз съм англичанка и не мога да ги разбера тези чужденци. Миналата година имах точно такъв телефон. Като купувах рози на едно кръстовище, го забравих на парапета. Когато го потърсих, продавачът каза, че нищо не бил видял. Само една връзка осъществих с моя номер, откъдето ми казаха, че някакъв африканец го бил продал. След това номерът ми повече не отговори, пропадна, сменили са го... Не го открих и в Бюрото за изгубени вещи. Вероятно продавачът на рози го е взел, защото в един разговор по-късно дочух, че тези хора били чужденци, от някаква си България и не връщали намерените вещи. Та... аз взех телефона ви, за да не попадне в ръцете на такъв някакъв чужденец. И за да съм сигурна, че ще си го получите обратно.” |
