www-bg/philosophy open-source-misses-the-point....

[Yavor Doganov]

CVSROOT:        /cvsroot/www-bg
Module name:    www-bg
Changes by:     Yavor Doganov <yavor>   07/02/25 23:35:20

Modified files:
        philosophy     : open-source-misses-the-point.bg.html 

Log message:
        Пълен превод, за тестване заедно с 
free-software-for-freedom.

CVSWeb URLs:
http://cvs.savannah.gnu.org/viewcvs/www-bg/philosophy/open-source-misses-the-point.bg.html?cvsroot=www-bg&r1=1.1&r2=1.2

Patches:
Index: open-source-misses-the-point.bg.html
===================================================================
RCS file: 
/cvsroot/www-bg/www-bg/philosophy/open-source-misses-the-point.bg.html,v
retrieving revision 1.1
retrieving revision 1.2
diff -u -b -r1.1 -r1.2
--- open-source-misses-the-point.bg.html        22 Feb 2007 22:18:46 -0000      
1.1
+++ open-source-misses-the-point.bg.html        25 Feb 2007 23:35:20 -0000      
1.2
@@ -11,21 +11,21 @@
 
 <p>Когато наричаме даден софтуер 
„свободен“, имаме предвид, че той
 уважава <a href="/philosophy/free-sw.bg.html">съществени 
свободи на
-потребителите</a> -- свободата да го 
изпълняват, да го изучават и
+потребителите</a> — свободата да го 
изпълняват, да го изучават и
 променят, както и да разпространяват 
променени или не копия.  Това е
 въпрос на свобода, не на цена, така че 
мислете за „свобода на
 словото“, а не за „безплатен обяд“.</p>
 
 <p>Тези свободи са жизненоважни.  Те са 
съществени не просто заради
-индивидуалните потребители, а защото 
поощряват социална солидарност --
+индивидуалните потребители, а защото 
поощряват социална солидарност —
 споделяне и сътрудничество.  Те стават все 
по-важни, тъй като голяма
 част от нашата култура и ежедневие се 
цифровизират.  В един свят с
 цифрови звуци, изображения и думи, 
свободният софтуер с все по-голяма
 сила се равнява със свободата като общо 
понятие.</p>
 
-<p>Днес десетки милиони души по света 
използват свободен софтуер --
+<p>Днес десетки милиони души по света 
използват свободен софтуер —
 училищата от райони на Индия и Испания 
вече учат учениците си да
-използват свободната <a 
href="/gnu/linux-and-gnu.html">операционна
+използват свободната <a 
href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">операционна
 система GNU/Линукс</a>.  Но повечето от тези 
потребители никога не са
 чували за етичните причини, поради които 
разработихме тази система и
 изградихме общността на свободния 
софтуер, защото днес тази система и
@@ -39,7 +39,7 @@
 избегнем несвободните операционни 
системи, които отнемат свободата на
 потребителите си.  През 80-те години 
разработихме повечето от
 съществените компоненти на системата, 
както
-и <a href="licenses/gpl.html">GNU General Public License</a> --
+и <a href="licenses/gpl.html">GNU General Public License</a> —
 лиценз, създаден точно за да защитава 
свободата на всички потребители
 на дадена програма.</p>
 
@@ -64,14 +64,14 @@
 поддръжниците на „отворения код“ са 
достигнали до това оттогава и за
 тях това е практиката, която олицетворява 
тяхната кампания.</p>
 
-<p>Почти всичкия софтуер с отворен код е 
свободен софтуер -- двете
+<p>Почти всичкия софтуер с отворен код е 
свободен софтуер — двете
 понятия описват почти една и съща 
категория софтуер.  Но те стоят зад
 възгледи, базирани на коренно различни в 
основата си ценности.
 Отвореният код е методика за разработка; 
свободният софтуер е социално
 движение.  За Движението за свободен 
софтуер, свободният софтуер е
 етически императив, защото само 
свободният софтуер зачита свободата на
 потребителите.  Точно обратното, 
философията на отворения код
-разглежда въпросите в светлината на 
правенето на „по-добър“ софтуер --
+разглежда въпросите в светлината на 
правенето на „по-добър“ софтуер —
 само от практическа гледна точка.  В нея се 
твърди, че несвободния
 софтуер е лошо, но приемливо решение.  За 
Движението за свободен
 софтуер, обаче, несвободния софтуер е 
социален проблем и решението е
@@ -87,7 +87,7 @@
 софтуер“.</p>
 
 <p>Ние в Движението за свободен софтуер не 
мислим за лагера на
-софтуера с отворен код като за за враг -- 
врагът е собственическия
+софтуера с отворен код като за за враг — 
врагът е собственическия
 софтуер.  Но искаме хората да знаят, че 
държим на свободата, така че
 не приемаме да бъдем идентифицирани 
погрешно като поддръжници на
 „отворения код“.</p>
@@ -96,13 +96,13 @@
   „отворен код“</h3>
 
 <p>Терминът „свободен софтуер“ има 
проблем с
-двусмислието<sup><a href="#TransNote2" id="TransBack2">2</a></sup> 
си.
+двусмислието<sup><a href="#TransNote1" id="TransBack1">1</a></sup> 
си.
 „Софтуер, с който може да се сдобиете на 
нулева цена“ пасва на термина
 също толкова добре, колкото и желаното 
значение: „софтуер, който
 предоставя на потребителя определени 
свободи“.  Ние адресираме
 проблема, като публикуваме дефиницията за 
свободен софтуер, и като
 казваме „Мислете за свобода на словото, не 
за безплатен обяд“.  Това
-не е идеално решение и не може да елиминра 
проблема напълно.  Би било
+не е идеално решение и не може да елиминира 
проблема напълно.  Би било
 по-добре да има недвусмислен термин, ако 
нямаше други проблеми.</p>
 
 <p>За съжаление всички алтернативи на 
английски език имат свои
@@ -115,8 +115,8 @@
 <p><a href="http://opensource.org/docs/def_print.php";>Официалната
 дефиниция за „софтуер с отворен код“</a> 
(която е публикувана от
 Инициативата за отворен код и е твърде 
дълга, за да я цитираме тук),
-произожда непряко от нашите критерии за 
свободен софтуер.  Не е
-същата, по-хлабава е в някои отношения -- 
поддръжниците на отворения
+произхожда непряко от нашите критерии за 
свободен софтуер.  Не е
+същата, по-хлабава е в някои отношения — 
поддръжниците на отворения
 код са приели някои лицензи, които ние 
считаме за недопустимо
 ограничаващи потребителите.  Въпреки това, 
на практика тя е доста
 близка до нашата дефиниция.</p>
@@ -124,7 +124,7 @@
 <p>Но очевидното значение на израза 
„софтуер с отворен код“ е „може да
 погледнете изходния код“ и повечето хора 
изглежда мислят, че това е
 значението.  Това е много по-слаб критерий 
от свободния софтуер, и
-по-слаб от официалната дефиниция за 
отворен код.  Това опредление
+по-слаб от официалната дефиниция за 
отворен код.  Това определение
 включва много програми, които не са нито 
свободен софтуер, нито
 софтуер с отворен код.</p>
 
@@ -159,186 +159,227 @@
 предизвиква объркване. [FIXME: Може би е искал 
да каже съвсем
 друго]</p>
 
-<h3>Различните ценности могат да доведат до 
почти едни и същи изводи...но не винаги</h3>
+<h3>Различните ценности могат да доведат до 
почти едни и същи
+изводи...но не винаги</h3>
 
-<p>Radical groups in the 1960s had a reputation for factionalism: some
-organizations split because of disagreements on details of strategy,
-and the two daughter groups treated each other as enemies despite
-having similar basic goals and values.  The right-wing made much of
-this, and used it to criticize the entire left.</p>
-
-<p>Some try to disparage the free software movement by comparing our
-disagreement with open source to the disagreements of those radical
-groups.  They have it backwards.  We disagree with the open source
-camp on the basic goals and values, but their views and ours lead in
-many cases to the same practical behavior--such as developing free
-software.</p>
-
-<p>As a result, people from the free software movement and the open
-source camp often work together on practical projects such as software
-development.  It is remarkable that such different philosophical views
-can so often motivate different people to participate in the same
-projects.  Nonetheless, these views are very different, and there are
-situations where they lead to very different actions.</p>
-
-<p>The idea of open source is that allowing users to change and
-redistribute the software will make it more powerful and reliable.
-But this is not guaranteed.  Developers of proprietary software are
-not necessarily incompetent.  Sometimes they produce a program which
-is powerful and reliable, even though it does not respect the users'
-freedom.  How will free software activists and open source enthusiasts
-react to that?</p>
-
-<p>A pure open source enthusiast, one that is not at all influenced by
-the ideals of free software, will say, &ldquo;I am surprised you were able
-to make the program work so well without using our development model,
-but you did.  How can I get a copy?&rdquo;  This attitude will reward
-schemes that take away our freedom, leading to its loss.</p>
-
-<p>The free software activist will say, &ldquo;Your program is very
-attractive, but not at the price of my freedom.  So I have to do
-without it.  Instead I will support a project to develop a free
-replacement.&rdquo;  If we value our freedom, we can act to maintain and
-defend it.</p>
-
-<h3>Powerful, reliable software can be bad</h3>
-
-<p>The idea that we want software to be powerful and reliable comes from
-the supposition that software is meant to serve its users.  If it is
-powerful and reliable, it serves them better.</p>
-
-<p>But software can only be said to serve its users if it respects their
-freedom.  What if the software is designed to put chains on its users?
-Then reliability only means the chains are harder to remove.</p>
-
-<p>Under the pressure of the movie and record companies, software for
-individuals to use is increasingly designed specifically to restrict
-them.  This malicious feature is known as DRM, or Digital Restrictions
-Management (see <a
-href="http://defectivebydesign.org/";>DefectiveByDesign.org</a>), and
-it is the antithesis in spirit of the freedom that free software aims
-to provide.  And not just in spirt: since the goal of DRM is to
-trample your freedom, DRM developers try to make it hard, impossible,
-or even illegal for you to change the software that implements the DRM.</p>
-
-<p>Yet some open source supporters have proposed &ldquo;open source DRM&rdquo;
-software.  Their idea is that by publishing the source code of
-programs designed to restrict your access to encrypted media, and
-allowing others to change it, they will produce more powerful and
-reliable software for restricting users like you.  Then it will be
-delivered to you in devices that do not allow you to change it.</p>
-
-<p>This software might be &ldquo;open source,&rdquo; and use the open source
-development model; but it won't be free software, since it won't
-respect the freedom of the users that actually run it.  If the open
-source development model succeeds in making this software more
-powerful and reliable for restricting you, that will make it even
-worse.</p>
-
-<h3>Fear of freedom</h3>
-
-<p>The main initial motivation for the term &ldquo;open source software&rdquo; 
is
-that the ethical ideas of &ldquo;free software&rdquo; make some people uneasy.
-That's true: talking about freedom, about ethical issues, about
-responsibilities as well as convenience, is asking people to think
-about things they might prefer to ignore, such as whether their
-conduct is ethical.  This can trigger discomfort, and some people may
-simply close their minds to it.  It does not follow that we ought to
-stop talking about these things.</p>
-
-<p>However, that is what the leaders of &ldquo;open source&rdquo; decided to 
do.
-They figured that by keeping quiet about ethics and freedom, and
-talking only about the immediate practical benefits of certain free
-software, they might be able to &ldquo;sell&rdquo; the software more 
effectively
-to certain users, especially business.</p>
-
-<p>This approach has proved effective, in its own terms.  The rhetoric of
-open source has convinced many businesses and individuals to use, and
-even develop, free software, which has extended our community--but only
-at the superficial, practical level.  The philosophy of open source,
-with its purely practical values, impedes understanding of the deeper
-ideas of free software; it brings many people into our commnunity, but
-does not teach them to defend it.  That is good, as far as it goes,
-but it is not enough to make freedom secure.  Attracting users to free
-software takes them just part of the way to becoming defenders of
-their own freedom.</p>
-
-<p>Sooner or later these users will be invited to switch back to
-proprietary software for some practical advantage.  Countless
-companies seek to offer such temptation, some even offering copies
-gratis.  Why would users decline?  Only if they have learned to value
-the freedom free software gives them, to value freedom as such rather
-than the technical and practical convenience of specific free
-software.  To spread this idea, we have to talk about freedom.  A
-certain amount of the &ldquo;keep quiet&rdquo; approach to business can be
-useful for the community, but it is dangerous if it becomes so common
-that the love of freedom comes to seem like an eccentricity.</p>
-
-<p>That dangerous situation is exactly what we have.  Most people
-involved with free software say little about freedom--usually because
-they seek to be &ldquo;more acceptable to business.&rdquo;  Software
-distributors especially show this pattern.  Nearly all GNU/Linux
-operating system distributions add proprietary packages to the basic
-free system, and they invite users to consider this an advantage,
-rather than a step backwards from freedom.</p>
-
-<p>Proprietary add-on software and partially non-free GNU/Linux
-distributions find fertile ground because most of our community does
-not insist on freedom with its software.  This is no coincidence.
-Most GNU/Linux users were introduced to the system by &ldquo;open source&rdquo;
-discussion which doesn't say that freedom is a goal.  The practices
-that don't uphold freedom and the words that don't talk about freedom
-go hand in hand, each promoting the other.  To overcome this tendency,
-we need more, not less, talk about freedom.</p>
-
-<h3>Conclusion</h3>
-
-<p>As the advocates of open source draw new users into our community, we
-free software activists have to work even more to bring the issue of
-freedom to those new users' attention.  We have to say, &ldquo;It's free
-software and it gives you freedom!&rdquo;--more and louder than ever.
-Every time you say &ldquo;free software&rdquo; rather than &ldquo;open 
source,&rdquo; you
-help our campaign.</p>
+<p>През 60-те години радикални групи си 
издействаха репутацията на
+фракционизъм. Някои организации се 
разделяха поради различия относно
+подробности за стратегиите и впоследствие 
двете дъщерни групи се
+отнасяха един с друг като с врагове, 
въпреки сходните основни цели и
+ценности.  Десните често правеха това и 
критикуваха цялото ляво
+пространство за тази практика.</p>
+
+<p>Някои се опитват да очернят Движението 
за свободен софтуер, като
+сравняват нашите различия с лагера на 
отворения код с различията на
+онези радикални групи.  Ситуацията е точно 
обратната.  Ние имаме
+различия с лагера на отворения код относно 
основните цели и ценности,
+но техните и нашите възгледи в много 
случаи водят до едно и също
+поведение на практика, като разработката 
на свободен софтуер.</p>
+
+<p>В резултат на това, хора от Движението за 
свободен софтуер и от
+лагера на отворения код работят заедно по 
практически проекти като
+разработка на софтуер.  Забележително е, че 
толкова различни
+философски възгледи могат толкова често 
да мотивират различни хора да
+участват в едни и същи проекти.  Въпреки 
това, тези възгледи са много
+различни, и има ситуации, в които водят до 
много различни
+действия.</p>
+
+<p>Идеята на отворения код е, че като се 
позволява на потребителите да
+променят и разпространяват софтуера, това 
ще го направи по-мощен и
+по-надежден.  Но това не винаги е 
гарантирано.  Разработчиците на
+собственически софтуер не винаги са 
некомпетентни.  Понякога те
+разработват програма, която е мощна и 
надеждна, дори и да не зачита
+свободата на потребителите.  Как биха 
реагирали активисти на
+Движението за свободен софтуер и 
ентусиасти на отворения код на
+това?</p>
+
+<p>Един същински ентусиаст на отворения 
код, който изобщо не е повлиян
+от идеалите на свободния софтуер, би казал: 
„Изненадан съм, че сте
+успели да направите програмата да работи 
така добре, без да използвате
+нашия модел за разработка.  Но сте го 
направили.  Как мога да се
+сдобия с копие?“  Такова отношение би било 
в полза на схеми, които
+отнемат свободата ни и водят до пълната ѝ 
загуба.</p>
+
+<p>Активистът на Движението за свободен 
софтуер би казал: „Вашата
+програма е много привлекателна, но не и на 
цената на свободата ми.
+Така че ще мина и без нея.  Вместо това ще 
поддържам проект за
+разработката на свободен заместител.“ Ако 
ценим свободата си, може да
+я поддържаме и защитаваме.</p>
+
+<h3>Мощният, надежден софтуер може да бъде 
лошо нещо</h3>
+
+<p>Идеята, че искаме софтуера да е мощен и 
надежден, следва от
+предположението, че софтуера би трябвало 
да служи на потребителите.
+Ако е мощен и надежден, той им служи 
по-добре.</p>
+
+<p>Но може да се каже, че софтуерът служи на 
потребителите, само ако
+зачита тяхната свобода.  Ами ако софтуерът 
е проектиран, за да слага
+окови на потребителите?  Тогава 
надеждността просто означава, че е
+по-трудно тези окови да бъдат премахнати.</p>
+
+<p>Под натиска на филмови и звукозаписни 
компании, софтуерът все
+по-често се проектира специално за да 
ограничава правата на ползващите
+го.  Тази злонамерена технология е позната 
като DRM, или „цифрово
+управление на ограниченията“
+(вижте <a 
href="http://defectivebydesign.org/";>DefectiveByDesign.org</a>), и по
+дух е антитезата на свободата, която 
свободния софтуер се стреми да
+осигури.  И не само по дух — понеже целта на 
DRM е да погази свободата
+ви, разработчиците на DRM се опитват да 
направят трудно, невъзможно и
+дори незаконно за вас да променяте 
софтуера, който реализира DRM.</p>
+
+<p>Въпреки това някои поддръжници на 
отворения код предложиха софтуер
+с „DRM с отворен код“.  Идеята им е, че чрез 
публикуването на изходния
+код на програмите, създадени да 
ограничават достъпа ви до шифрирани
+носители, и позволявайки на другите да го 
променят, те ще могат да
+създадат по-мощен и надежден софтуер за 
ограничаването на потребители
+като вас.  После той ще ви бъде предоставен 
в устройства, които не ви
+позволяват да го променяте.</p>
+
+<p>Този софтуер може и да е с „отворен код“ 
и да се използва модела за
+разработка на отворения код, но той няма да 
бъде свободен софтуер,
+понеже няма да зачита свободата на 
потребителите, които в
+действителност го използват.  Ако моделът 
за разработка на отворения
+код успее да направи този софтуер по-мощен 
и надежден в ограничаването
+ви, това ще го превърне в още по-лош.</p>
+
+<h3>Страх от свободата</h3>
+
+<p>Основната първоначална мотивация за 
термина „софтуер с отворен код“
+е, че етичните идеи на „свободен софтуер“ 
карат някои хора да се
+чувстват неловко.  Това е вярно — да се 
говори за свободата, за етични
+въпроси, за отговорности, както и за 
удобство, значи да се молят
+хората да се замислят за неща, които те 
биха предпочели да
+пренебрегнат — например дали поведението 
им е етично.  Това може да
+предизвика неудобство и смущение, и някои 
могат да отхвърлят идеята
+заради това.  Но от това не следва, че би 
трябвало да спрем да говорим
+за тези неща.</p>
+
+<p> Само че точно това са решили да направят 
предводителите на
+„отворения код“.  Открили са, че ако си 
мълчат за етиката и свободата,
+и говорят само за бързите практически 
ползи на даден свободен софтуер,
+те биха могли да „продадат“ софтуера 
по-ефективно на определени
+потребители, особено от средите на 
бизнеса.</p>
+
+<p>Този подход се оказа ефективен, по свой 
собствен начин.  Реториката
+на отворения код е убедила много хора и 
бизнес потребители да
+използват, и дори да разработват, свободен 
софтуер.  Това е разширило
+нашата общност, но само повърхностно, на 
практическо ниво.
+Философията на отворения код с нейните 
чисто практически ценности
+възпрепятства разбирането на дълбоките 
идеи на свободния софтуер — тя
+води много хора в нашата общност, но не ги 
учи как да я защитават.
+Това е добре само по себе си, но не е 
достатъчно, за да си осигурим
+свободата.  Привличането на потребители 
към свободния софтуер ги
+отвежда само до част от пътя да станат 
защитници на собствената си
+свобода.</p>
+
+<p>Рано или късно тези потребители ще бъдат 
поканени да се прехвърлят
+на собственически софтуер заради някакво 
практическо преимущество.
+Безброй компании се стремят да предложат 
такова изкушение, някои дори
+предлагат безплатни копия.  Защо биха 
отказали потребителите?  Само
+ако те са научили да оценяват свободата, 
която свободният софтуер им
+предоставя, да оценяват свободата сама по 
себе си, вместо техническото
+и практическо удобство на даден свободен 
софтуер.  За да
+разпространяваме тази идея, трябва да 
говорим за свободата.
+Определена доза от подхода „да си мълчим“ 
към бизнеса може да бъде
+полезна за общността, но е опасно ако стане 
толкова често срещан, че
+любовта към свободата да изглежда като 
ексцентричност.</p>
+
+<p>Точно в такава опасна ситуация се 
намираме в момента.  Повечето
+хора, свързвани със свободния софтуер, 
говорят малко за свободата —
+обикновено защото се стремят да са 
„по-приемливи за бизнеса“.
+Разпространителите на софтуер най-вече 
следват този пример.  Почти
+всички дистрибуции на операционната 
система GNU/Линукс добавят
+собственически пакети към основната 
свободна система, и подканват
+потребителите да разглеждат това като 
преимущество, вместо като стъпка
+назад от свободата.</p>
+
+<p>Добавеният собственически софтуер и 
частично несвободните
+дистрибуции на GNU/Линукс намират 
плодотворна почва, защото
+по-голямата част от нашата общност не 
изисква софтуера да е свободен.
+Това не е случайно.  Повечето потребители 
на GNU/Линукс са се
+запознали със системата чрез обсъждания 
за „отворен код“, където не се
+говори, че свободата е цел.  Практиките, 
които не поддържат свободата
+и думите, които не говорят за свободата, 
вървят ръка за ръка — всяка
+насърчава другата.  За да превъзмогнем 
тази тенденция, е нужно да
+говорим повече, а не по-малко, за 
свободата.</p>
+
+<h3>Заключение</h3>
+
+<p>Докато застъпниците на отворения код 
привличат нови потребители в
+нашата общност, ние, активистите на 
свободния софтуер, трябва да
+работим дори по-усърдно, за да повдигнем 
въпроса за свободата на
+вниманието на тези нови потребители.  
Трябва да казваме „Това е
+свободен софтуер и ви предоставя 
свобода!“ повече и по-гръмко от
+когато и да е.  Всеки път, когато вие 
казвате „свободен софтуер“
+вместо „софтуер с отворен код“, вие 
помагате на нашето начинание.</p>
 
-<h4>Footnotes</h4>
+<h4>Бележки</h4>
 
 <p>
-Joe Barr wrote an article called
-<a href="http://www.itworld.com/AppDev/350/LWD010523vcontrol4/";>Live and
-let license</a> that gives his perspective on this issue.</p>
+Джо Бар е написал статия, озаглавена
+<a href="http://www.itworld.com/AppDev/350/LWD010523vcontrol4/";>Живей
+и лицензирай<sup><a href="#TransNote2" 
id="TransBack2">2</a></sup></a>, 
+която представя неговите възгледи по този 
въпрос.</p>
 
 <p>
-Lakhani and Wolf's
-<a href="http://freesoftware.mit.edu/papers/lakhaniwolf.pdf";>paper on the
-motivation of free software developers</a> says that a considerable
-fraction are motivated by the view that software should be free.  This
-was despite the fact that they surveyed the developers on SourceForge,
-a site that does not support the view that this is an ethical issue.</p>
+<a href="http://freesoftware.mit.edu/papers/lakhaniwolf.pdf";>Докладът
+за мотивацията на разработчиците на 
свободен софтуер</a> от Лахани и
+Улф твърди, че значителна част са 
мотивирани от възгледа, че софтуера
+трябва да е свободен.  Това е въпреки факта, 
че те са изследвали
+разработчици от SourceForge, сайт, който не 
поддържа възгледа, че това
+е етичен въпрос.</p>
 
 </div>
+<hr />
 
-<!--#include virtual="/server/footer.html" -->
+<div style="font-size: small;">
+<b>Бележки на преводача</b>:
+<ul>
+
+<li><a href="#TransBack1" id="TransNote1">1</a> Английската дума
+     „free“ е многозначна.  На български тя 
може да се предава като
+     свободен, но и като безплатен.  За 
щастие, в българския език това
+     двусмислие не съществува.</li>
+
+<li><a href="#TransBack2" id="TransNote2">2</a> На английски 
език „Live
+     and let license“, закачка с известната песен 
„Live and let
+     die“.</li>
+
+</ul>
+</div>
+
+<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" -->
 
 <div id="footer">
 <p>
-Please send FSF &amp; GNU inquiries to 
-<a href="mailto:[EMAIL PROTECTED]"><em>[EMAIL PROTECTED]</em></a>.
-There are also <a href="http://www.fsf.org/about/contact.html";>other ways to 
contact</a> 
-the FSF.
+Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU 
по е-поща:
+<a href="mailto:[EMAIL PROTECTED]"><em>[EMAIL PROTECTED]</em></a>. Има и 
други начини
+за <a href="http://www.fsf.org/about/contact.html";>връзка</a> с 
ФСС.
 <br />
-Please send broken links and other corrections (or suggestions) to
+Моля, изпращайте доклади за счупени 
хипервръзки и други корекции (или
+предложения) на е-поща:
 <a href="mailto:[EMAIL PROTECTED]"><em>[EMAIL PROTECTED]</em></a>.
 </p>
 
-<p>Copyright &copy; 2007 Richard Stallman</p>
-<p>Verbatim copying and distribution of this entire article is
-permitted in any medium, provided this notice is preserved.
+<p>Авторски права &copy; 2007 Ричард Столман</p>
+<p>Дословното копиране и разпространение 
на цялата статия са позволени
+за всеки тип носител, стига тази бележка да 
бъде запазена.
 </p>
 
 <p>
-Updated:
+<b>Превод</b>: Явор Доганов</a> <a
+href="mailto:[EMAIL PROTECTED]">&lt;[EMAIL PROTECTED]&gt;</a>, 2007 г.
+<br />
+Моля, докладвайте грешки и предложения 
относно българския превод чрез
+<a href="http://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg";>системата за
+проследяване на грешки</a> на <a
+href="http://savannah.gnu.org/projects/www-bg/";>проекта за 
превод на
+www.gnu.org</a>. Благодарим Ви!</p>
+
+<p>
+Последно обновяване:
 <!-- timestamp start -->
-$Date: 2007/02/22 22:18:46 $ $Author: yavor $
+$Date: 2007/02/25 23:35:20 $ $Author: yavor $
 <!-- timestamp end -->
 </p>
 </div>
_______________________________________________
Dict-notifications mailing list
Dict-notifications@fsa-bg.org
http://zver.fsa-bg.org/cgi-bin/mailman/listinfo/dict-notifications