www-bg/philosophy free-software-for-freedom.bg....

Fri, 16 Mar 2007 16:52:38 -0800 

CVSROOT:        /cvsroot/www-bg
Module name:    www-bg
Changes by:     Yavor Doganov <yavor>   07/03/17 00:52:35

Modified files:
        philosophy     : free-software-for-freedom.bg.html 
                         free-software-for-freedom.html 
                         open-source-misses-the-point.bg.html 
                         open-source-misses-the-point.html 

Log message:
        * Обновяване спрямо оригинала 
(минимални промени по кода).
        * Неправилно членуване (затваря: bug #19195).
        * „Точно обратното“ -> „За разлика от 
него“ (затваря: bug #19197).
        * Членуване на „съществени свободи“ 
(затваря: bug #19282).
        * „Променени или не копия“ -> 
„променени или непроменени копия“
          (затваря: bug #19283).
        * Грешен подлог „към“ вместо „на“ 
(затваря: bug #19284).
        * Коригирано двусмислие „...от 1983 г. 
насам“ (затваря: bug #19285).
        * „Грешно тълкуване“ -> „погрешно 
тълкуване“ (затваря: bug #19286).
        * Преправяне на неразбираем израз 
„...са достигнали до това оттогава“
          (затваря: bug #19287).
        * Коригиране на тромав израз 
„научаването на хората“ (затваря: bug
          #19288).
        * Перефразиране на „...така че 
преминаването към него да е добра идея“
          (затваря: bug: 19289).
        * Преправяне на проблематично 
изречение „Всяка предложена замяна
          на...“ (затваря: bug #19290).
        * „Фракционизъм“ -> „фракционисти“ 
(затваря: bug #19291).
        * Подобряване на „...да се молят хората 
да се замислят...“ (затваря:
          bug #19292).
        * Премахване на излишни запетаи 
(затваря: bug #19293, #19294).
        * Споменаване на автора на „Live and let die“ 
(затваря: bug #19295).
        * Преработване на изречението 
„Софтуер, с който можете да се сдобиете
          на нулева цена...“ (затваря: bug #19296).
        * Неправилно поставени запетаи 
(затваря: bug #19264).
        * Изясняване на „or worse“ (затваря: bug #19266).
        * Перефразиране на изречението „...не е 
цялата работа...“ (затваря:
          bug #19268).
        * Разделяне на изречението „Те активно 
приканват обществото...“ на две
          и съответна преработка (затваря: bug 
#19269).
        * „...дистрибуции...най-вече...“ -> 
„...дистрибутори...предимно...“
          (затваря: bug #19272).
        * „Задължително“ -> „изрично“ 
(затваря: bug #19273).
        * „Важното“ -> „същността“ (затваря: bug 
#19274).
        * Подобрения на тромавото изречение 
„Изпълнителният директор...“
          (затваря: bug #19275).
        * Корекция на множество общи грешки в 
двете статии (затваря: bug
          #19276).
        * Използване на пълен член на някои 
места (затваря: bug #19277).
        * Вмъкване на предлог в изречението 
„Фундаменталната разлика...в
          начините...“ (затваря: bug #19297).
        * Замяна на двоеточия с дълго тире 
(затваря: bug #19299).
        * Вмъкване на „действително“ в 
изречението „Така че ние можем да
          работим по...“ (затваря: bug #19303).
        * „За да предотвратим явлението“ -> 
„За да не допускаме“ (bug #19304).
        * Изписване на „Ви“ с малка буква 
(затваря: bug #19305).
        * Добавяне на бележка на преводача 
относно „безплатен обяд“ (затваря:
          bug #19310).
        * Подобрение на изречението „Преди 
години...“ (затваря: bug #19311).
        * „...не е всичко...“ -> „...съвсем не е 
всичко...“ (затваря: bug
          #19313).
        * Цялостна преработка на абзаца с 
„Безброй компании...“ (затваря: bug
          #19314).
        * По-ясен и по-изразителен текст за 
по-честото и по-гръмко казване на
          „Това е свободен софтуер и ви 
предоставя свобода“ (затваря: bug
          #19315).
        * „Законно положение“ -> „правно 
състояние (затваря: bug #19316).
        * Подобряване на бележката на автора за 
„Ай Би Ем“ (затваря: bug
          #19317).
        * Корекция на местоименията в 
изречението за „Сигнус“ (затваря: bug
          #19318).
        * „Погрешно разбиране“ -> 
„Недоразуменията“ (затваря: bug #19319).

CVSWeb URLs:
http://cvs.savannah.gnu.org/viewcvs/www-bg/philosophy/free-software-for-freedom.bg.html?cvsroot=www-bg&r1=1.4&r2=1.5
http://cvs.savannah.gnu.org/viewcvs/www-bg/philosophy/free-software-for-freedom.html?cvsroot=www-bg&r1=1.3&r2=1.4
http://cvs.savannah.gnu.org/viewcvs/www-bg/philosophy/open-source-misses-the-point.bg.html?cvsroot=www-bg&r1=1.5&r2=1.6
http://cvs.savannah.gnu.org/viewcvs/www-bg/philosophy/open-source-misses-the-point.html?cvsroot=www-bg&r1=1.3&r2=1.4

Patches:
Index: free-software-for-freedom.bg.html
===================================================================
RCS file: /cvsroot/www-bg/www-bg/philosophy/free-software-for-freedom.bg.html,v
retrieving revision 1.4
retrieving revision 1.5
diff -u -b -r1.4 -r1.5
--- free-software-for-freedom.bg.html   20 Feb 2007 20:03:05 -0000      1.4
+++ free-software-for-freedom.bg.html   17 Mar 2007 00:52:35 -0000      1.5
@@ -37,7 +37,7 @@
 
 <p>
 Въпреки, че свободният софтуер под каквото 
и да е име би ви
-предоставил същата свобода, има голямо 
значение какво име използваме:
+предоставил същата свобода, има голямо 
значение какво име използваме —
 различните думи <em>въплъщават различни 
идеи</em>.</p>
 
 <p>
@@ -55,15 +55,14 @@
 проекти.</p>
 
 <p>
-Фундаменталната разлика между двете 
движения е в техните ценности,
+Фундаменталната разлика между двете 
движения е в техните ценности, в
 начините, по които гледат на света.  За 
движението за софтуер с
-отворен код, въпросът дали софтуера би 
трябвало да бъде с отворен код
+отворен код, въпросът дали софтуерът би 
трябвало да бъде с отворен код
 е практически, а не етичен.  Както един 
човек беше казал: „Отвореният
-код е методика за разработка, свободният 
софтуер е социално
-движение“.  За движението за софтуер с 
отворен код несвободния
-софтуер е лошо, но приемливо решение.  За 
Движението за свободен
-софтуер несвободния софтуер е социален 
проблем и решението е свободния
-софтуер.</p>
+код е методика за разработка, свободният 
софтуер е социално движение“.
+За движението за софтуер с отворен код 
несвободният софтуер е лошо, но
+приемливо решение.  За Движението за 
свободен софтуер несвободният
+софтуер е социален проблем и решението му 
е свободния софтуер.</p>
 
 <h4><a id="relationship">Връзка между Движението за 
свободен софтуер и
 движението за софтуер с отворен код</a></h4>
@@ -74,7 +73,7 @@
 
 <p>
 През 60-те години радикални групи си 
издействаха репутацията на
-фракционизъм: организациите се разделяха 
поради различия относно
+фракционисти — организациите се 
разделяха поради различия относно
 подробности за стратегиите и впоследствие 
се отнасяха един с друг като
 с врагове.  Или поне такова е 
впечатлението, което хората имат за тях,
 независимо дали е вярно или не.</p>
@@ -84,8 +83,8 @@
 с отворен код е точно обратната на тази 
картина.  Ние имаме различия
 за основните принципи, но малко или много 
сме съгласни за
 практическите препоръки.  Така че ние 
можем да работим заедно по много
-специфични проекти и го правим.  Ние не 
мислим за движението за
-софтуер с отворен код като за враг.  Врагът
+специфични проекти и действително го 
правим.  Ние не мислим за
+движението за софтуер с отворен код като 
за враг.  Врагът
 е <a 
href="/philosophy/categories.html#ProprietarySoftware">собственическия
 софтуер</a>.</p>
 
@@ -95,44 +94,44 @@
 те са допринесли за нашата общност, но ние 
сме я създали и искаме
 хората да знаят това.  Искаме хората да 
свързват нашите постижения с
 нашите ценности и нашата философия, не с 
техните.  Искаме да бъдем
-чути, а не замаскирани зад група с различни 
възгледи.  За да
-предотвратим явлението хората да мислят, 
че ние сме част от тях, ние
-правим всичко възможно да избягваме 
използването на думата „отворен“,
-за да описваме свободния софтуер, или 
противоположната „затворен“,
-когато говорим за несвободен софтуер.</p>
+чути, а не замаскирани зад група с различни 
възгледи.  За да не
+допускаме хората да мислят, че ние сме част 
от тях, ние правим всичко
+възможно да избягваме използването на 
думата „отворен“, за да описваме
+свободния софтуер, или противоположната 
„затворен“, когато говорим за
+несвободен софтуер.</p>
 
 <p>
-Молим Ви, споменавайте Движението за 
свободен софтуер, когато говорите
+Молим ви, споменавайте Движението за 
свободен софтуер, когато говорите
 за работата, която сме свършили и софтуера, 
който сме разработили —
 като операционната
 система <a href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a>.</p>
 
-<h4>Сравняване на двата термина</h4>
+<h4 id="comparison">Сравняване на двата термина</h4>
 <p>
 Останалата част от статията сравнява 
двата термина „свободен софтуер“
-и „софтуер с отворен код“, като показва 
защо термина „отворен код“ не
+и „софтуер с отворен код“, като показва 
защо терминът „отворен код“ не
 решава никакви проблеми и всъщност 
създава някои.</p>
 
-<h4>Двусмисленост</h4>
+<h4 id="ambiguity">Двусмисленост</h4>
 <p>
 Терминът „свободен софтуер“ има проблем с
-двусмислието<sup><a href="#TransNote2" id="TransBack2">2</a></sup>
-си.  „Софтуер, с който може да се сдобиете 
на нулева цена“ пасва на
-термина също толкова добре, колкото и 
желаното значение: „софтуер,
-който предоставя на потребителя 
определени свободи“.  Ние адресираме
-проблема, като
+двусмислието<sup><a href="#TransNote2" id="TransBack2">2</a></sup> 
си.
+На английски език терминът може да значи 
„софтуер, с който може да се
+сдобиете на нулева цена“, а може да значи и 
„софтуер, който предоставя
+на потребителя определени свободи“, което 
всъщност е желаното
+значение.  Ние адресираме проблема, като
 публикуваме <a 
href="/philosophy/free-sw.bg.html">по-прецизна
 дефиниция на свободен софтуер</a>, но това 
не е идеално решение, то не
 може да елиминира проблема напълно.  Би 
било по-добре да има
-недвусмислен термин, ако нямаше други 
проблеми.</p>
+недвусмислен термин, ако той нямаше други 
проблеми.</p>
 
 <p>
 За съжаление всички алтернативи на 
английски език имат свои проблеми.
 Разглеждали сме много варианти, които 
хората са предлагали, но нито
-един не е истински „правилен“, така че 
преминаването към него да е
-добра идея.  Всяка предложена замяна на 
„свободен софтуер“ има подобен
-вид семантичен проблем и дори по-лошо — и 
това включва „софтуер с
-отворен код“.</p>
+един не е истински „правилен“, за да бъде 
предпочетен вместо термина
+„свободен софтуер“.  Всяка предложена 
алтернатива на „свободен
+софтуер“ има подобен (ако не и по-лош) 
семантичен проблем, и „софтуер
+с отворен код“ не прави изключение.</p>
 
 <p>
 Официалната дефиниция за „софтуер с 
отворен код“, както е публикувана
@@ -151,9 +150,9 @@
 
 <p>
 Това очевидно значение на „отворен код“ 
не е значението, което
-застъпниците му са искали.  Резултатът е, 
че повечето хора разбират
-погрешно какво пропагандират тези 
поддръжници.  Ето как писателят Нийл
-Стивънсън определя „отворен код“:</p>
+застъпниците му са имали предвид.  
Резултатът е, че повечето хора
+разбират погрешно какво пропагандират 
тези поддръжници.  Ето как
+писателят Нийл Стивънсън определя 
„отворен код“:</p>
 
 <blockquote><p>
 Линукс е „софтуер с отворен код“, което 
просто означава, че всеки може
@@ -170,7 +169,7 @@
 
 <blockquote><p>
 Използване на софтуер с отворен код (СОК).  
СОК е софтуер, чийто
-изходен код е безплатен и публично 
достъпен, въпреки, че специфичните
+изходен код е безплатен и публично 
достъпен, въпреки че специфичните
 лицензионни споразумения варират в 
зависимост от това какво е
 позволено да се прави с този код.
 </p></blockquote>
@@ -181,27 +180,28 @@
 термина, точно както и ние сме направили за 
„свободен софтуер“.</p>
 
 <p>
-Но обяснението за „свободен софтуер“ е 
просто — човек, който е
-схванал идеята за „свобода на словото, а 
не безплатен обяд“ никога
+Но обяснението за „свободен софтуер“ е 
просто — човек, който е схванал
+идеята за „свобода на словото, а не 
безплатен
+обяд“<sup><a href="#TransNote3" id="TransBack3">3</a></sup> никога
 няма да го възприеме по погрешния начин.  
Няма такъв кратък и ясен
 начин да се обясни официалното значение на 
„отворен код“ и да се
 покаже точно защо естественото 
определение е грешното.</p>
 
-<h4>Страх от свободата</h4>
+<h4 id="fear">Страх от свободата</h4>
 <p>
 Основният аргумент в полза на термина 
„софтуер с отворен код“ е, че
-„свободен софтуер“ кара някои хора да се 
чувстват неловко.  Това е
-вярно: да се говори за свободата, за етични 
въпроси, за отговорности,
-както и за удобство, значи да се молят 
хората да се замислят за неща,
-които те биха пренебрегнали.  Това може да 
предизвика неудобство и
-смущение, и някои могат да отхвърлят 
идеята заради това.  Но от това
-не следва, че нашето общество би било 
по-добро, ако спрем да говорим
-за тези неща.</p>
+„свободен софтуер“ кара някои хора да се 
чувстват неловко.  Вярно е —
+да се говори за свободата, за етични 
въпроси, за отговорности, както и
+за удобство, значи да се подканват хората 
да се замислят за неща,
+които те навярно биха предпочели да 
пренебрегнат.  Това може да
+предизвика неудобство и смущение, и някои 
биха отхвърлили идеята.  Но
+от това не следва, че нашето общество би 
било по-добро, ако спрем да
+говорим за тези неща.</p>
 
 <p>
-Преди години, разработчиците на свободен 
софтуер са забелязали тази
-реакция на смущение и някои са започнали 
да търсят подход за
-избягването ѝ.  Открили са, че ако си мълчат 
за етиката и свободата, и
+Преди години разработчиците на свободен 
софтуер са забелязали тази
+реакция на смущение и някои от тях са 
започнали да търсят начин да я
+избегнат.  Открили са, че ако си мълчат за 
етиката и свободата, и
 говорят само за бързите практически ползи 
на даден свободен софтуер,
 те биха могли да „продадат“ софтуера 
по-ефективно на определени
 потребители, особено от средите на 
бизнеса.  Терминът „отворен код“ е
@@ -212,26 +212,26 @@
 <p>
 Този подход се оказа ефективен, по свой 
собствен начин.  Днес много
 хора мигрират към свободен софтуер изцяло 
от практически подбуди.
-Това е добре само по себе си, но не е всичко, 
което трябва да правим!
-Привличането на потребители към свободния 
софтуер не е цялата работа,
-само първата стъпка.</p>
+Това е добре само по себе си, но съвсем не е 
всичко, което трябва да
+правим!  Задачата не приключва с 
привличането на потребители към
+свободния софтуер, това е само първата 
стъпка.</p>
 
 <p>
 Рано или късно тези потребители ще бъдат 
поканени да се прехвърлят на
 собственически софтуер заради някакво 
практическо преимущество.
-Безброй компании се стремят да предложат 
такова изкушение, и защо биха
-отказали потребителите?  Само ако те са 
научили <em>стойността на
-свободата</em>, която свободният софтуер им 
предоставя сам по себе
-си.  От нас зависи да разпространим тази 
идея — а за да го направим,
-ние трябва да говорим за свободата.  
Определена доза от подхода „да си
-мълчим“ към бизнеса може да бъде полезна 
за общността, но трябва да
-говорим много и за свободата.</p>
+Безброй компании се стремят да предложат 
такова изкушение, и защо
+потребителите биха отказали?  Биха 
отказали само при положение, че са
+се научили да <em>ценят свободата</em> като 
такава.  От нас зависи да
+разпространим тази идея — а за да го 
направим, ние трябва да говорим
+за свободата.  Към бизнеса определена доза 
от подхода „да си мълчим“
+може да бъде полезна за общността, но 
трябва да говорим много и за
+свободата.</p>
 
 <p>
 Понастоящем имаме много от „да си 
мълчим“, но не говорим достатъчно за
 свободата.  Повечето хора, свързвани със 
свободния софтуер, говорят
 малко за свободата, обикновено защото се 
стремят да са „по-приемливи
-за бизнеса“.  Софтуерните дистрибуции 
най-вече следват този пример.
+за бизнеса“.  Дистрибуторите на софтуер 
следват предимно този подход.
 Някои дистрибуции на операционната
 система <a href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a> 
добавят
 собственически пакети към основната 
свободна система, и подканват
@@ -252,9 +252,9 @@
 Ако тези, които използват термина 
„отворен код“, привличат повече
 потребители в нашата общност, това е 
принос, но останалите от нас
 трябва да работят дори по-усърдно, за да 
повдигнат въпроса за
-свободата на вниманието на тези 
потребители.  Ние трябва да казваме
-„Това е свободен софтуер и ви предоставя 
свобода!“ повече и по-гръмко
-от когато и да е.</p>
+свободата на вниманието на тези 
потребители.  Днес трябва да казваме
+по-често и по-гръмко от когато и да е: „Това 
е свободен софтуер и ви
+предоставя свобода!“.</p>
 
 <h4><a id="newinfeb">Дали търговска марка би 
помогнала?</a></h4>
 <p>
@@ -262,12 +262,12 @@
 търговска марка, като казаха, че това би им 
помогнало да предотвратят
 злоупотреби с наименованието.  Тази 
инициатива бе изоставена по-късно,
 понеже терминът е твърде описателен, за да 
отговаря на изискванията за
-търговска марка.  Така че законното 
положение на „отворен код“ е
-същото, както и на „свободен софтуер“: 
няма никакво <em>законово</em>
-ограничение за използването му.  Чувал съм 
за доклади за компании,
-които наричат софтуерните си пакети 
„отворен код“, въпреки че не
-отговарят на официалната дефиниция, 
виждал съм лично някои
-примери.</p>
+търговска марка.  Така че правното 
състояние на „отворен код“ е
+същото, каквото и на „свободен софтуер“ — 
няма
+никакво <em>законово</em> ограничение за 
използването му.  Чувал съм
+за доклади за компании, които наричат 
софтуерните си пакети „отворен
+код“, въпреки че не отговарят на 
официалната дефиниция, виждал съм
+лично някои примери.</p>
 
 <p>
 Но дали би имало голяма разлика, ако се 
използваше термин, който е
@@ -275,7 +275,7 @@
 
 <p>
 Компаниите правят обявления, които 
създават впечатлението, че
-програмата е „софтуер с отворен код“, без 
задължително да го твърдят.
+програмата е „софтуер с отворен код“, без 
да го твърдят изрично.
 Например, в едно обявление на „Ай Би Ем“ 
за програма, която не се
 вмества в официалната дефиниция, се казва 
това:</p>
 
@@ -286,11 +286,12 @@
 
 <p>
 Това в действителност не казва, че 
програмата <em>е</em> с „отворен
-код“, но много читатели не са забелязали 
тази подробност.  (Би
-трябвало да отбележа, че „Ай Би Ем“ 
искрено се опитваше да направи
-тази програма свободен софтуер, и по-късно 
възприе нов лиценз, който я
-превърна в свободен софтуер и „отворен 
код“; но когато това обявление
-бе направено, програмата не беше нито 
едното, нито другото.)</p>
+код“, но много читатели не са забелязали 
тази подробност.  (Трябва да
+отбележа, че „Ай Би Ем“ искрено се 
опитваше да направи тази програма
+свободен софтуер, и по-късно възприе нов 
лиценз, който я превърна в
+свободен софтуер и „отворен код“. Но по 
времето, когато цитираното
+обявление бе направено, програмата не беше 
нито едното, нито
+другото.)</p>
 
 <p>
 А ето как „Сигнус Солюшънс“, която бе 
основана като компания за
@@ -305,15 +306,15 @@
 <p>
 За разлика от „Ай Би Ем“, „Сигнус“ не са 
се опитвали да направят тези
 пакети свободен софтуер, и те дори и 
минимално не се доближават до
-условията.  Но на практика „Сигнус“ не са 
казали, че те са „софтуер с
-отворен код“, те просто са използвали 
термина, за да създадат това
-впечатление у невнимателните читатели.</p>
+условията.  Но на практика „Сигнус“ не са 
казали, че пакетите са
+„софтуер с отворен код“, а само 
използвали термина, за да създадат
+това впечатление у невнимателните 
читатели.</p>
 
 <p>
 Тези наблюдения показват, че търговска 
марка не би предотвратила
 наистина объркването, което настъпва с 
термина „отворен код“.</p>
 
-<h4><a id="newinnovember">Погрешно разбиране(?) на 
„отворен код“</a></h4>
+<h4><a id="newinnovember">Недоразуменията(?) на 
„отворения код“</a></h4>
 <p>
 Дефиницията за софтуер с отворен код е 
достатъчно ясна и е пределно
 ясно, че типичната несвободна програма не 
отговаря на условията.  Така
@@ -353,11 +354,11 @@
 <p>
 Не можем да направим същото с тези нови 
фирми, понеже те няма да ни
 позволят.  Те активно приканват обществото 
да не прави разлика между
-отделните им дейности; те искат да смятаме 
техния несвободен софтуер
-като по същия начин, както и истинския 
принос, въпреки, че той не е
-такъв.  Те се представят като „фирми за 
софтуер с отворен код“,
-надявайки се да изпитаме топло 
гъделичкащо чувство [FIXME] и че ще
-бъдем заблудени по същия начин, когато 
прилагаме нашите критерии.</p>
+отделните им дейности.  Искат да се 
отнасяме към несвободния им
+софтуер като към истински принос, макар и 
той да не е такъв.  Те се
+представят като „фирми за софтуер с 
отворен код“, надявайки се да
+изпитаме топло гъделичкащо чувство [FIXME] и 
че ще бъдем заблудени по
+същия начин, когато прилагаме нашите 
критерии.</p>
 
 <p>
 Тази манипулативна практика би била също 
толкова вредна, ако беше
@@ -390,16 +391,16 @@
 най-важното.“  Но дали е така?  Кое точно не 
е разбрал?</p>
 
 <p>
-Той не е пропуснал важното за движението 
за софтуер с отворен код.
+Той не е пропуснал същността на движението 
за софтуер с отворен код.
 Това движение не твърди, че потребителите 
трябва да имат свобода, а
 само че позволяването на повече хора да 
погледнат изходния код и да
 помогнат при подобрението му води до 
по-бърза и по-добра разработка.
-Изпълнителният директор е разбрал тази 
част напълно; нежелаейки да
-следва този подход напълно, и за 
потребителите, той е обмислял да го
-реализира частично, в рамките на фирмата.</p>
+Изпълнителният директор е разбрал тази 
част напълно. Нежелаейки да
+следва този подход изцяло, включвайки и 
потребителите, той е обмислял
+да го внедри частично, в рамките на 
фирмата.</p>
 
 <p>
-Това, което той е пропуснал, е въпроса, 
който „отворен код“ е създаден
+Това, което той е пропуснал, е въпросът, 
който „отворен код“ е създаден
 да не повдига: въпросът, че потребителите 
<em>заслужават</em>
 свобода.</p>
 
@@ -408,7 +409,7 @@
 Вашата подкрепа.  Точно заради това в 
проекта GNU ние се придържаме
 към термина „свободен софтуер“, за да си 
помагаме в тази задача.  Ако
 чувствате, че свободата и общността са 
важни сами по себе си — не
-заради удобствата, които следват от тях — 
молим Ви, присъединете се
+заради удобствата, които следват от тях — 
молим ви, присъединете се
 към нас в използването на термина 
„свободен софтуер“.</p>
 
 <hr />
@@ -416,7 +417,7 @@
 <p>
 Джо Бар е написал статия, озаглавена
 <a href="http://www.itworld.com/AppDev/350/LWD010523vcontrol4/";>Живей
-и лицензирай<sup><a href="#TransNote3" 
id="TransBack3">3</a></sup></a>, 
+и лицензирай<sup><a href="#TransNote4" 
id="TransBack4">4</a></sup></a>, 
 която представя неговите възгледи по този 
въпрос.</p>
 
 <p>
@@ -448,9 +449,16 @@
      свободен, но и като безплатен.  За 
щастие, в българския език това
      двусмислие не съществува.</li>
 
-<li><a href="#TransBack3" id="TransNote3">3</a> На английски 
език „Live
+<li><a href="#TransBack3" id="TransNote3">3</a> В оригинал „free
+     speech, not free beer“ (англ.) — двете различни 
значения изпъкват
+     ясно в този израз.  На англ. език изразът 
често се използва от
+     представителите на Движението за 
свободен софтуер, за да се
+     артикулират тези две значения и да се 
посочи желаното от тях —
+     свободен, а не безплатен.</li>
+
+<li><a href="#TransBack4" id="TransNote4">4</a> На английски 
език „Live
      and let license“, закачка с известната песен 
„Live and let
-     die“.</li>
+     die“ на Пол Макартни и „Уингс“.</li>
 
 </ul>
 </div>
@@ -537,8 +545,8 @@
 </p>
 
 <p>
-<b>Превод</b>: Явор Доганов</a> <a
-href="mailto:[EMAIL PROTECTED]">&lt;[EMAIL PROTECTED]&gt;</a>, 2007 г.
+<b>Превод</b>: Явор Доганов 
+<a href="mailto:[EMAIL PROTECTED]">&lt;[EMAIL PROTECTED]&gt;</a>, 2007 г.
 <br />
 Моля, докладвайте грешки и предложения 
относно българския превод чрез
 <a href="http://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg";>системата за
@@ -549,7 +557,7 @@
 <p>
 Последно обновяване:
 <!-- timestamp start -->
-$Date: 2007/02/20 20:03:05 $ $Author: yavor $
+$Date: 2007/03/17 00:52:35 $ $Author: yavor $
 <!-- timestamp end -->
 </p>
 </div>

Index: free-software-for-freedom.html
===================================================================
RCS file: /cvsroot/www-bg/www-bg/philosophy/free-software-for-freedom.html,v
retrieving revision 1.3
retrieving revision 1.4
diff -u -b -r1.3 -r1.4
--- free-software-for-freedom.html      9 Feb 2007 21:17:46 -0000       1.3
+++ free-software-for-freedom.html      17 Mar 2007 00:52:35 -0000      1.4
@@ -97,13 +97,13 @@
 work we have done, and the software we have developed--such as the
 <a href="/gnu/linux-and-gnu.html">GNU/Linux</a> operating system.</p>
 
-<h4>Comparing the two terms</h4>
+<h4 id="comparison">Comparing the two terms</h4>
 <p>
 This rest of this article compares the two terms &ldquo;free software&rdquo; 
and
 &ldquo;open source&rdquo;.  It shows why the term &ldquo;open source&rdquo; 
does not solve
 any problems, and in fact creates some.</p>
 
-<h4>Ambiguity</h4>
+<h4 id="ambiguity">Ambiguity</h4>
 <p>
 The term &ldquo;free software&rdquo; has an ambiguity problem: an unintended
 meaning, &ldquo;Software you can get for zero price,&rdquo; fits the term just
@@ -177,7 +177,7 @@
 meaning of &ldquo;open source&rdquo; and show clearly why the natural 
definition
 is the wrong one.</p>
 
-<h4>Fear of Freedom</h4>
+<h4 id="fear">Fear of Freedom</h4>
 <p>
 The main argument for the term &ldquo;open source software&rdquo; is that 
&ldquo;free
 software&rdquo; makes some people uneasy.  That's true: talking about
@@ -492,7 +492,7 @@
 <p>
 Updated:
 <!-- timestamp start -->
-$Date: 2007/02/09 21:17:46 $ $Author: yavor $
+$Date: 2007/03/17 00:52:35 $ $Author: yavor $
 <!-- timestamp end -->
 </p>
 </div>

Index: open-source-misses-the-point.bg.html
===================================================================
RCS file: 
/cvsroot/www-bg/www-bg/philosophy/open-source-misses-the-point.bg.html,v
retrieving revision 1.5
retrieving revision 1.6
diff -u -b -r1.5 -r1.6
--- open-source-misses-the-point.bg.html        6 Mar 2007 17:27:14 -0000       
1.5
+++ open-source-misses-the-point.bg.html        17 Mar 2007 00:52:35 -0000      
1.6
@@ -10,10 +10,10 @@
 <p>от Ричард Столман</p>
 
 <p>Когато наричаме даден софтуер 
„свободен“, имаме предвид, че той
-уважава <a href="/philosophy/free-sw.bg.html">съществени 
свободи на
+уважава <a href="/philosophy/free-sw.bg.html">съществените 
свободи на
 потребителите</a> — свободата да го 
изпълняват, да го изучават и
-променят, както и да разпространяват 
променени или не копия.  Това е
-въпрос на свобода, не на цена, така че 
мислете за „свобода на
+променят, както и да разпространяват 
променени или непроменени копия.
+Това е въпрос на свобода, не на цена, така 
че мислете за „свобода на
 словото“, а не за „безплатен обяд“.</p>
 
 <p>Тези свободи са жизненоважни.  Те са 
съществени не просто заради
@@ -30,26 +30,26 @@
 чували за етичните причини, поради които 
разработихме тази система и
 изградихме общността на свободния 
софтуер, защото днес тази система и
 общността по-често се представят като 
„отворен код“.  Приписват се и
-към различна философия, в която тези 
свободи почти не се
+на различна философия, в която тези 
свободи почти не се
 споменават.</p>
 
 <p>Движението за свободен софтуер се е 
борило за свободата на
-компютърните потребители от 1983 г.  През 1984 
г. започнахме
+компютърните потребители от 1983 г. насам.  
През 1984 г. започнахме
 разработката на свободната операционна 
система GNU, за да можем да
 избегнем несвободните операционни 
системи, които отнемат свободата на
 потребителите си.  През 80-те години 
разработихме повечето от
 съществените компоненти на системата, 
както
-и <a href="licenses/gpl.html">GNU General Public License</a> —
-лиценз, създаден точно за да защитава 
свободата на всички потребители
-на дадена програма.</p>
+и <a href="licenses/gpl.html">GNU General Public License</a> — лиценз,
+създаден точно за да защитава свободата на 
всички потребители на
+дадена програма.</p>
 
 <p>Но не всички потребители и разработчици 
на свободен софтуер бяха
 съгласни с целите на Движението за 
свободен софтуер.  През 1998 г.,
 част от общността на свободния софтуер се 
отцепи и започна кампания в
 името на „отворения код“.  Първоначално 
терминът бе предложен, за да
-се избегне евентуално грешно тълкуване на 
термина „свободен софтуер“,
-но скоро бе обвързан с философски 
възгледи, твърде различни от тези на
-Движението за свободен софтуер.</p>
+се избегне евентуално погрешно тълкуване 
на термина „свободен
+софтуер“, но скоро бе обвързан с 
философски възгледи, твърде различни
+от тези на Движението за свободен 
софтуер.</p>
 
 <p>Някои от привържениците на „отворения 
код“ го смятаха за
 „маркетингова кампания за свободен 
софтуер“, която да привлича хора с
@@ -61,7 +61,7 @@
 цитирали или заставали зад тези ценности.  
Терминът „отворен код“
 бързо се обвърза с практиката на цитиране 
само на практически
 ценности, като писането на мощен и 
надежден софтуер.  Повечето от
-поддръжниците на „отворения код“ са 
достигнали до това оттогава и за
+поддръжниците на „отворения код“ още 
оттогава имат това предвид и за
 тях това е практиката, която олицетворява 
тяхната кампания.</p>
 
 <p>Почти всеки софтуер с отворен код е 
свободен софтуер — двете
@@ -70,11 +70,11 @@
 Отвореният код е методика за разработка; 
свободният софтуер е социално
 движение.  За Движението за свободен 
софтуер, свободният софтуер е
 етически императив, защото само 
свободният софтуер зачита свободата на
-потребителите.  Точно обратното, 
философията на отворения код
+потребителите.  За разлика от него, 
философията на отворения код
 разглежда въпросите в светлината на 
правенето на „по-добър“ софтуер —
-само от практическа гледна точка.  В нея се 
твърди, че несвободния
+само от практическа гледна точка.  В нея се 
твърди, че несвободният
 софтуер е лошо, но приемливо решение.  За 
Движението за свободен
-софтуер, обаче, несвободния софтуер е 
социален проблем и решението е
+софтуер, обаче, несвободният софтуер е 
социален проблем и решението е
 мигрирането към свободен софтуер.</p>
 
 <p>Свободен софтуер, софтуер с отворен код.  
Ако това е един и същ
@@ -82,9 +82,9 @@
 думи въплъщават различни идеи.  Докато 
една свободна програма под
 каквото и да е име би ви предоставила 
същата свобода днес,
 затвърждаването на свободата в 
дългосрочен план зависи преди всичко от
-научаването на хората да ценят свободата.  
Ако искате да ни помогнете
-да направим това, крайно необходимо е да 
говорите за „свободен
-софтуер“.</p>
+това — хората да се научат да ценят 
свободата.  Ако искате да ни
+помогнете да направим това, крайно 
необходимо е да говорите за
+„свободен софтуер“.</p>
 
 <p>Ние в Движението за свободен софтуер не 
мислим за лагера на
 софтуера с отворен код като за враг — 
врагът е собственическия
@@ -97,20 +97,21 @@
 
 <p>Терминът „свободен софтуер“ има 
проблем с
 двусмислието<sup><a href="#TransNote1" id="TransBack1">1</a></sup> 
си.
-„Софтуер, с който може да се сдобиете на 
нулева цена“ пасва на термина
-също толкова добре, колкото и желаното 
значение: „софтуер, който
-предоставя на потребителя определени 
свободи“.  Ние адресираме
-проблема, като публикуваме дефиницията за 
свободен софтуер, и като
-казваме „Мислете за свобода на словото, не 
за безплатен обяд“.  Това
-не е идеално решение и не може да елиминира 
проблема напълно.  Би било
-по-добре да има недвусмислен термин, ако 
той нямаше други проблеми.</p>
+На английски език терминът може да значи 
„софтуер, с който може да се
+сдобиете на нулева цена“, а може да значи и 
„софтуер, който предоставя
+на потребителя определени свободи“, което 
всъщност е желаното
+значение.  Ние адресираме проблема, като 
публикуваме дефиницията за
+свободен софтуер, и като казваме „Мислете 
за свобода на словото, не за
+безплатен обяд“.  Това не е идеално 
решение и не може да елиминира
+проблема напълно.  Би било по-добре да има 
недвусмислен термин, ако
+той нямаше други проблеми.</p>
 
 <p>За съжаление всички алтернативи на 
английски език имат свои
 проблеми.  Разглеждали сме много варианти, 
които хората са предлагали,
-но нито един не е истински „правилен“, 
така че преминаването към него
-да е добра идея.  Всяка предложена замяна 
на „свободен софтуер“ има
-подобен вид семантичен проблем и това 
включва и „софтуер с отворен
-код“.</p>
+но нито един не е истински „правилен“, за 
да бъде предпочетен вместо
+термина „свободен софтуер“.  Всяка 
предложена алтернатива на „свободен
+софтуер“ има подобен семантичен проблем, 
в това число и „софтуер с
+отворен код“.</p>
 
 <p><a href="http://opensource.org/docs/def_print.php";>Официалната
 дефиниция за „софтуер с отворен код“</a> 
(която е публикувана от
@@ -162,7 +163,7 @@
 изводи...но не винаги</h3>
 
 <p>През 60-те години радикални групи си 
издействаха репутацията на
-фракционизъм. Някои организации се 
разделяха поради различия относно
+фракционисти. Някои организации се 
разделяха поради различия относно
 подробности за стратегиите и впоследствие 
двете дъщерни групи се
 отнасяха един с друг като с врагове, 
въпреки сходните основни цели и
 ценности.  Десните често правеха това и 
критикуваха цялото ляво
@@ -207,7 +208,7 @@
 
 <h3>Мощният, надежден софтуер може да бъде 
лошо нещо</h3>
 
-<p>Идеята, че искаме софтуера да е мощен и 
надежден, следва от
+<p>Идеята, че искаме софтуерът да е мощен и 
надежден, следва от
 предположението, че софтуера би трябвало 
да служи на потребителите.
 Ако е мощен и надежден, той им служи 
по-добре.</p>
 
@@ -246,8 +247,8 @@
 <p>Основната първоначална мотивация за 
термина „софтуер с отворен код“
 е, че етичните идеи на „свободен софтуер“ 
карат някои хора да се
 чувстват неловко.  Вярно е — да се говори 
за свободата, за етични
-въпроси, за отговорности, както и за 
удобство, значи да се молят
-хората да се замислят за неща, които те 
биха предпочели да
+въпроси, за отговорности, както и за 
удобство, значи да се подканват
+хората да се замислят за неща, които те 
навярно биха предпочели да
 пренебрегнат — например дали поведението 
им е етично.  Това може да
 предизвика неудобство и смущение, и някои 
хора просто биха отхвърлили
 идеята.  Но от това не следва, че би 
трябвало да спрем да говорим за
@@ -261,7 +262,7 @@
 
 <p>Този подход се оказа ефективен, по свой 
собствен начин.  Реториката
 на отворения код е убедила много хора и 
бизнес потребители да
-използват, и дори да разработват, свободен 
софтуер.  Това е разширило
+използват и дори да разработват свободен 
софтуер.  Това е разширило
 нашата общност, но само повърхностно, на 
практическо ниво.
 Философията на отворения код с нейните 
чисто практически ценности
 възпрепятства разбирането на дълбоките 
идеи на свободния софтуер — тя
@@ -300,7 +301,7 @@
 говори, че свободата е цел.  Практиките, 
които не поддържат свободата
 и думите, които не говорят за свободата, 
вървят ръка за ръка — всяка
 насърчава другата.  За да превъзмогнем 
тази тенденция, е нужно да
-говорим повече, а не по-малко, за 
свободата.</p>
+говорим повече, а не по-малко за 
свободата.</p>
 
 <h3>Заключение</h3>
 
@@ -342,7 +343,7 @@
 
 <li><a href="#TransBack2" id="TransNote2">2</a> На английски 
език „Live
      and let license“, закачка с известната песен 
„Live and let
-     die“.</li>
+     die“ на Пол Макартни и „Уингс“.</li>
 
 </ul>
 </div>
@@ -378,7 +379,7 @@
 <p>
 Последно обновяване:
 <!-- timestamp start -->
-$Date: 2007/03/06 17:27:14 $ $Author: yavor $
+$Date: 2007/03/17 00:52:35 $ $Author: yavor $
 <!-- timestamp end -->
 </p>
 </div>
@@ -391,10 +392,10 @@
 <h4>Други преводи на тази страница</h4>
 
 <ul class="translations-list">
-  <li><a 
href="/philosophy/open-source-misses-the-point.bg.html">&#x431;&#x44A;&#x43B;&#x433;&#x430;&#x440;&#x441;&#x43A;&#x438;</a><li>
 <!-- Bulgarian -->
-  <li><a href="/philosophy/open-source-misses-the-point.html">English</a></li>
-  <li><a 
href="/philosophy/open-source-misses-the-point.it.html">Italiano</a></li>
-  <li><a 
href="/philosophy/open-source-misses-the-point.nl.html">Nederlands</a></li> 
<!-- Dutch -->
+  <li><a hreflang="bg" 
href="/philosophy/open-source-misses-the-point.bg.html">&#x431;&#x44A;&#x43B;&#x433;&#x430;&#x440;&#x441;&#x43A;&#x438;</a><li>
 <!-- Bulgarian -->
+  <li><a hreflang="en-US" 
href="/philosophy/open-source-misses-the-point.html">English</a></li>
+  <li><a hreflang="it" 
href="/philosophy/open-source-misses-the-point.it.html">Italiano</a></li>
+  <li><a hreflang="nl" 
href="/philosophy/open-source-misses-the-point.nl.html">Nederlands</a></li> 
<!-- Dutch -->
 </ul>
 </div>
 

Index: open-source-misses-the-point.html
===================================================================
RCS file: /cvsroot/www-bg/www-bg/philosophy/open-source-misses-the-point.html,v
retrieving revision 1.3
retrieving revision 1.4
diff -u -b -r1.3 -r1.4
--- open-source-misses-the-point.html   6 Mar 2007 17:23:38 -0000       1.3
+++ open-source-misses-the-point.html   17 Mar 2007 00:52:35 -0000      1.4
@@ -320,7 +320,7 @@
 <p>
 Updated:
 <!-- timestamp start -->
-$Date: 2007/03/06 17:23:38 $ $Author: yavor $
+$Date: 2007/03/17 00:52:35 $ $Author: yavor $
 <!-- timestamp end -->
 </p>
 </div>
@@ -333,9 +333,9 @@
 <h4>Translations of this page</h4>
 
 <ul class="translations-list">
-  <li><a href="/philosophy/open-source-misses-the-point.html">English</a></li>
-  <li><a 
href="/philosophy/open-source-misses-the-point.it.html">Italiano</a></li>
-  <li><a 
href="/philosophy/open-source-misses-the-point.nl.html">Nederlands</a></li> 
<!-- Dutch -->
+  <li><a hreflang="en-US" 
href="/philosophy/open-source-misses-the-point.html">English</a></li>
+  <li><a hreflang="it" 
href="/philosophy/open-source-misses-the-point.it.html">Italiano</a></li> <!-- 
Italian -->
+  <li><a hreflang="nl" 
href="/philosophy/open-source-misses-the-point.nl.html">Nederlands</a></li> 
<!-- Dutch -->
 </ul>
 </div>
 </div>
_______________________________________________
Dict-notifications mailing list
[email protected]
http://zver.fsa-bg.org/cgi-bin/mailman/listinfo/dict-notifications

Reply via email to