Златко Попов wrote:
> 1. Англиският се говори от 700 000 000 души, а нашият - от около 100
> пъти по-малко хора. Няма начин при това положение да не е
> по-многостранен и богат на диалекти и значения.
> 2. Английският има 600 000 думи, което е няколо пъти повече от българския.
Доколкото ми е известно, не съществува класация на езици по
„богатство“, особено по втория признак. Точка 1 е просто факт по
исторически/икономически причини, и сам по себе си не говори за езика
(естествено многообразните диалекти (вкл. силно променени и
локализирани като Харлем/Бронкс, Кокни и т.н. са следствия от този
факт). Точка 2 е интересна само за лексикографията. „Богатството“ на
даден език е доста размито понятие (съвкупност от множество фактори
чиято дори самостоятелна оценка граничи с невъзможното, затова и никой
не се осмелява да прави такива оценки), и не може да се взема предвид
само един критерий като например броя на думите [1].
Това не е точна наука. Дори дебилния спор „коя дистрибуция е по- по-
най-“ е по-съдържателен от това кой език е по-богат.
[1] Има и винаги анти-аргументи. Какво да кажем за езика с толкова
голямо многобразие на лексеми, който не прави фундаменталната
разлика между тъща и свекърва? Ами зет, шурей, чичо, леля, вуйна,
вуйчо, етърва, баджанак, девер, зълва? Там няма дори родове, за
какво да говорим повече :-) Дори и звателен падеж нямат, една
съвсем допотопна граматична конструкция :-)
Ами поговорките, псувните? Съвсем издишат там :-D
_______________________________________________
Dict mailing list
[email protected]
http://zver.fsa-bg.org/cgi-bin/mailman/listinfo/dict
